Wednesday, November 16, 2016

Регистрационни карти на обекти на Модерното движение в България

Историята на ДОКОМОМО България е публикувана
в сп. Архитектура № 1/2010 г. в статията на Л. Стоилова
"Модернизмът - вчера, днес, утре"
както и
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2016/08/1994.html
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/p/regionalismus-contra-moderne_28.html
The history of DOCOMOMO Bulgaria is publishedin journal "Arhitektura" (Architecture) № 1/2010 in the paper by L. Stoilova"Модернизмът - вчера, днес, утре" (Modernism - Yesterday, Today, Tomorrow)http://20c-arch-bg.blogspot.bg/p/modernism-yesterday-today-tomorrow.html,

Доц. д-р арх. Добрина Желева Мартинс Виана е съставила карти на жилищните комплекси "Яворов" и "Илинден" в София.
Публикации с изследванията на Д. Желева Мартинс върху модерното градоустройство са представени на личния блог на авторката:
включително и в сборника на DOCOMOMO International - The Other Modernisms.
Assoc. Prof. Ph.D. M.Arch. Dobrina Zheleva Martins Vianahas compiled register fiches for the housing estates "Yavorov" and "Ilinden" in Sofia.Publications of D. Zheleva Martins on the Modern city planning in Bulgariaare published on her personal blog:http://zheleva-martins.com/2016/10/27/
and in the DOCOMOMO International collection, entitled  Other Modernisms. A Selection from the DOCOMOMO Registershttp://zheleva-martins.com/wp-content/uploads/2016/10/01_cover.jpg

Развитието на модерната архитектура в България е представено
в статия и резюмета на няколко регистрационни карти в изданието:
The Modern Movement in Architecture.
Selections From The DOCOMOMO Registers(Dennis Sharp - Catherine Cooke, Editors). 010 Rotterdam (2000): 57-64
The Development of Modern architecture in Bulgaria are presented 
in a paper and excerpts of several Register fiches by Ljubinka Stoilova in the edition:
The Modern Movement in Architecture.Selections From The DOCOMOMO Registers(Dennis Sharp - Catherine Cooke, Editors). 010 Rotterdam (2000): 57-64

http://20c-arch-bg.blogspot.bg/p/regionalismus-contra-moderne_28.html
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/p/bulgarische-architektur-in-der.html
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2016/08/1994.html
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/p/regionalismus-contra-moderne.html

Cписък на 24 ДОКОМОМО регистрационни карти 
на обекти на модерното движение в България,
съставени от арх. Петър Йокимов и арх. Любинка Стоилова, 
които са представяни пред международни органи:
A list of 24 DOCOMOMO Register Fiches of  Modern architecture sites in Bulgaria
compiled by the architects Petar Iokimov and Ljubinka Stoilova
which have been delivered to international bodies is as follows:


Карта с всички модерни обекти, 
представени от България пред ДОКОМОМО Интернешънъл,
може да се види във виртуалната изложба на интернет сайта, цитиран по-долу
A map with all modern sites delivered by Bulgaria to DOCOMOMO International
might be seen at the virtual exhibition on the internet site, as follows:

Friday, November 4, 2016

THAT EXCEPTIONAL ONE - in memory of Milka Bliznakov (20.09.1927 - 04.11.2010)

В памет на проф. арх. Милка Близнакова (20.09.1927 - 04.11.2010) -
основател на Международния архив на жените в архитектурата към 
Технологичния институт и Щатски университет във Вирджиния, САЩ
http://20c-arch-bg.blogspot.bg/2010/11/milka-bliznakov.html

Architecture has often been, and in many ways still is, a male dominated profession. 
Early female pioneers in architecture were deemed "that exceptional one" based on a quote from Pietro Belluschi, FAIA stating
"If [a woman] insisted on becoming an architect, I would try to dissuade her. If then, she was still determined, I would give her my blessing - she could be that exceptional one."
Virginia's exceptional one was Mary Brown Channel.
https://vtspecialcollections.wordpress.com/2014/05/02/that-exceptional-one-mary-brown-channel

Milka Bliznakov is THAT EXCEPTIONAL ONE
who has founded The International Archive of Women in Architecture
at Virginia Tech, VA, USA.


Ephemera as evidence: 
Uncovering glimpses of women in design historyhttps://vtspecialcollections.wordpress.com/category/international-archive-of-women-in-architecture-iawa/

Milka’s Legacy- The Passion for Studying Women in Architecture Lives On

https://vtspecialcollections.wordpress.com/2014/06/27/milkas-legacy-the-passion-for-studying-women-in-architecture-lives-on/

Sunday, October 16, 2016

Морфология на архитектурната форма



 

 

 

 

 



Моите неуспешни конкурси - 2006

На 21. май 2006 г. подадох документи 
в Центъра за архитектурознание, Българска академия на науките, 
за участие в конкурс за старши научен сътрудник II степен 
(доцент - според действащата днес академична номенклатура).
Състезавах се с колежка, която беше отдавнашен кадър на научното звено, обявило конкурса.
Втората рецензия е била представена на 04.12.2006 г., и две седмици по-късно се е състояло заседание на Специализирания научен съвет (СНС) по архитектура за обсъждане на кандидатурите. 
Не бях уведомена нито за рецензиите, нито за заседанието на СНС. 
През това време работех на пълен работен ден и се грижех за болния си баща, който почина на 21.12.2006 г.
През януари 2007 г. поисках да се запозная с рецензиите и протокола с решението на СНС. В документите се твърдеше, че съм била уведомена своевременно за рецензиите чрез съобщение, оставено на телефонния ми секретар.
Тогавашният ми телефонен апарат бе закупен в САЩ през 1995 г. и поради разликата в честотата на променливия ток не само не беше точен, но и след 10-годишна употреба при спиране на тока изчезваха показанията за съобщения. Така известието на секретарката на специализирания научен съвет бе потънало в небитието.
Въпреки, че бях посочила номер на мобилен телефон и адрес на електронната си поща, не бях получила лично съобщение, с което бях лишена от възможността да отговоря на бележките на рецензентите и да се защитя.
Самите дискусии се провеждаха в отсъствие на кандидатитеНа писмените възражения се гледаше с много лошо око, сякаш някой краде от собствената градина на членовете на СНС.
Опитът ми от участия в подобни конкурси установи, че не се предоставяха копия от рецензии и протоколи. Поради това, разполагам само с лични преписи на текстовете.
Същевременно, така се възпрепятстваше ефективното и своевременно оспорване на неточности и неистини, лансирани в СНС. 
След като се запознах с рецензиите и обсъжданията на кандидатурите в конкурса, на 12.02.2007 г. подадох жалба до Председателя на Президиума на ВАК, в която протестирах срещу опорочената законова процедура и 
неверните твърдения на единия от рецензентите относно моята дейност.
Разбира се, това не промени нещата
Рецензентът отговори с нова порция неистини и нападки.
СНС по архитектура отказа да разгледа възражението и обясненията ми.
 Това бе пети подобен конкурс, в който участвах - четири от тях в Центъра по архитектурознание, БАН.
Винаги се оказваше, че някакви изисквания не са изпълнени
всеки път различни, според случая и кандидатите, които трябва да бъдат облагодетелствани или елиминирани. 
В крайна сметка, доста късно разбрах, че назначенията и конкурсите в сферата на науката 
винаги са предназначени за предварително определени хора.
Конкурентите и фабулата на провеждане са само фон,
на който се развива предначертаният сюжет.
Затова, и магаре да се явеше, можеше да бъде произведено в доцент.
Част от скритите механизми на провеждане на тези конкурси
ще бъдат осветлени с постепенното отваряне на досиетата на ДС,
защото повечето членове на специализирани научни съвети, на комисиите и на Президиума на ВАК, начело с неговия председател са били сътрудници на ДС.
Другата част от тайните трансмисии вероятно ще излязат наяве с разконспирирането на дейността на тези сътрудници, което ще бъде процес без предизвестен край.

На 02.05.2007 г. адресирах жалба до Председателя на Пезидиума на ВАК 
и до Комисията по наука и образование към Народното събрание.
До ден днешен не съм получила отговор.
По-долу прилагам документите, с които участвах в конкурса,
препис от обяснението на злепоставящия ме рецензент и своята жалба с обстоятелствени пояснения, които осветляват хода на целия конкурс и предишни конкурси, както и научната атмосфера преди 1989 г. и още 20 години след това.
Може би и днес нещата да са такива. Но аз вече не съм там.
Пенсионирах се и се отдадох на мемоарна дейност.
Бързам, защото не знам колко време ми е отредено за споделяне.
Нещата не са се променили много. Хората са същите - миханизмите може би също.